Здравословно хранене – интервю с доц. д-р Стефка Петрова

Доц. д-р Стефка Петрова в продължение на 16 години (1995-2011г. ) е Национален консултант на МЗ по „Хранене и диететика” и представител на България по проблемите на храненето и хранителната политика в Европейското бюро на Световната здравна организация, 5 години е представител на България в Групата на Високо ниво по Хранене и физическа активност към Европейската Комисия (2007-2011 г.), от 2008 г. е член на Екпертната група по консумация на храни към Eвропейския орган по безопасност на храните. Доц. Петрова е председател на Работната група, разработила Физиологичните норми за хранене на населението в България (2005 г.); първи автор на Националните препоръки за здравословно хранене на различни групи от населението (кърмачета, деца, възрастни, бременни и кърмещи жени) (2006-2008 г.); участник в разработването на наредбите за здравословно хранене на децата в детските заведения и училищата, ръководител на национални и международни проекти, свързани с храненето.

Днес, на празника на жената, 8-ми март, разговаряме с доц. д-р Стефка Петрова по темата здравословно хранене.

Доц. Петрова, честит 8-ми март!
Какво означава здравословно хранене?

Благодаря!
Здравословното хранене е това хранене, което задоволява всички потребности на организма, като приемът на хранителни вещества и енергия е адекватен на индивидуалните потребности. В принципите на здравословното хранене се включват определени правила, които почиват на базата на съвременните проучвания за ролята на определени хранителни вещества и храни.

Основните съвременни принципи на здравословно хранене включват основни правила, които всяка страна формулира в определен брой препоръки. Принципите са едни и същи, тъй като научната база, на която всяка страна стъпва трябва да бъде международно призната. Всяка страна си определя и конкретни препоръки, които са специфични за страната, за която се отнасят, в зависимост от здравните проблеми, свързани с националния модел на хранене, наложен от традициите и от съвременните икономически условия.

Кои са общовалидните правила: Първо – разнообразието на храните, което се базира на това, че няма нито една група храни, нито една храна, която да може да достави всички хранителни вещества в необходимите количества. Всяка храна има своята специфика, своите положителни качества. Едни храни са богати на витамини и минерали, други са богати на мазнини, трети са източници на въглехидрати, четвърти са богати на белтък.

Именно съчетанието на храните от различните групи дава пълноценното хранене, разнообразното хранене , което осигурява необходимите вещества и енергия.
Храните са разделени на няколко групи, които включват храни, имащи определени характеристики и са източници на специфични хранителни вещества.

Първата група са зърнените храни. В нея се включват всички видове зърнени храни, като пшеница, ръж, ориз, ечемик, овес, царевица. Към тази група се включват и картофите, като алтернатива на зърнените храни, защото подобно на тях са богати на сложни въглехидрати – нишесте, а именно сложните въглехидрати трябва да бъдат основния източник на енергия за организма.

По принцип, въглехидратите, съгласно референтните стойности за препоръчителния хранителен прием, трябва да осигуряват повече от 50 % от енергията в дневния прием и от тези въглехидрати основно трябва да са сложните въглехидрати. Причината е в това, че те повишават по-бавно кръвната захар в сравнение с простите захари, които се намират в добавената захар, захарните и шоколадови изделия и други храни. Поради това храните, богати на сложни въглехидрати осигуряват енергия за по-дълъг период от време и създават чуство за ситост.

Особено препоръчителни са пълнозърнестите храни и продуктите от тях. Те имат по-добра хранителна стойност, тъй като включват зародиша и зърнената обвивка, в резултат на което съдържат повече белтък, богати са на много минерали, витамини от група В, антиоксиданти и влакнини. Растителните влакнини допринасят за значително по-забавеното усвояване на въглехидратите от пълнозърнестите храни в сравнение с продуктите, приговени от бяло брашно.

Така те още по-ефективно предотвратяват рязкото повишаване на кръвната захар и свързаната с това свръх секреция на регулиращия въглехидратната обмяна хормон инсулин. Високите нива на инсулина забавят обмяната на мазнините, допринасят за тяхното натрупване в мастните депа, нарушават контрола на апетита. Ето защо пълнозърнестите храни съдействат за намаляване на свръхтеглото и затлъстяването и намаляват риска от диабет.
Препоръките по отношение на картофите са да не са пържени, за да не внасят допълнително мазнини, а да са предимно варени или печени.

Втората група храни са плодовете и зеленчуците. Те са източници на растителни влакнини, на витамини и минерали. Много са богати на вода. Диета, която съдържа достатъчно количество плодове и зеленчуци, е с по-ниска енергийна стойност и това намалява риска от свръхприем на енергия и наднормено тегло. Препоръчително е ежедневно да се консумират най-малко 400 грама зеленчуци и плодове, предимно сурови.

Третата група храни включва млякото и млечните продукти, които освен, че съдържат пълноценни белтъци, са основен източник на добре усвоим калций. Особено полезно е киселото мляко, поради наличието в него на млечно-кисели бактерии, които повлияват благоприятно чревната микрофлора. Препоръчително е млякото и млечните продукти да са с намалено съдържание на мазнини, а сиренето да не е солено.

Четвъртата хранителна група е тази на храните, богати на белтък. Това са месото, рибата, яйцата и техните растителни алтернативи – бобовите храни и ядките. Препоръчва се по-честа консумация на риба, бобови храни и яйца, при възрастните хора приемът на месо трябва да се ограничава до 2-3 пъти седмично, тъй като животинските мазнини имат способността да повишават нивата на общия и “лошия” холестерол в кръвта и увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания.

Петата хранителна група включва мазнините. Те също са задължителна част от храненето, но трябва да се приемат в ограничени количества и да са предимно растителни.

Шестата група храни включва захарта, захарните и сладкарските изделия и тези храни също трябва да се ограничават, тъй като допринасят за увеличаване на енергийната стойност на храната и повишават риска от наднормено тегло.

Очаквайте 2-ра част от интервюто с доц. Петрова в следваща публикация.

За пълноценен живот!