Гликемичен индекс на храните – интервю с доц. д-р Светослав Ханджиев
Доц. Ханджиев, какво е гликемичен индекс на храните и как се определя той? Кои храни имат по-висок и кои по-нисък гликемичен индекс?
Гликемичният индекс е показател, който определя как се повишава кръвната захар и с какво темпо, при консумацията на различни храни. При приемането на богати на захар продукти (например много сладки череши), на фино бяло брашно, кръвната захар се повишава многократно и то в първите няколко часа. Точно това е опасното, вредното и води до появата на заболявания от рода на затлъстяване, захарен диабет тип 2, които от своя страна са свързани със сърдечно-съдовите заболявания.
Докато тези, които са с нисък гликемичен индекс, много по-плавно се асимилират от организма, например пълнозърнест хляб, бобови разстения. Затова казваме „Те са с нисък гликемичен индекс”. Нашата национална кухня е типична за приготвяна на ястия с нисък гликемичен индекс – боб, леща, грах, пълнозърнест хляб. Това, което показа общоевропейския диетологичен проект DiOGenes преди 2 години, на който аз бях координатор за България, като резултат от поредица изследвания, че за поддържане на едно нормално тегло най-подходяща е храната, която съдържа продукти с нисък гликемичен индекс и с високо белтъчно съдържание, т.е пълнозърнест хляб с мляко и млечни продукти, или пълнозърнест хляб с месо.
За кого гликемичният индекс на една храна има най-голямо значение?
Трябва да се знае, че гликемичният индекс на една храна е важен за превенция на всички тези обменни и сърдечно-съдови заболявания, за застрашените от затлъстяване, за тези, които имат в семействата си хора, болни от захарен диабет, затлъстяване, високо кръвно налягане.
За пълноценен живот!
Ст.н.с. д-р Светослав Ханджиев, e автор на над 240 научни и над 350 научно-популярни публикации по проблемите на храненето, диететиката и метаболитните заболявания. Председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Т.Ташев”, Сдружението за здравословно хранене и храни и Съюза на апитерапевтите в България. Член на Европейската Академия на науките по хранене (EANS), член на Генералните съвети на Световната и Европейската асоциации за изследване на затлъстяването (IASO, EASO). От 1993 г. член на Световната комисия по обществено здраве към СЗО (ICOH). От 1994-1998 г. заместник председател на Българското дружество по хранене. Национален координатор на общоевропейския диетологичен проект „DiOGenes” към 6-та Рамкова програма на Европейския съюз и национален координатор на Европейския проект в областта на храненето и диететиката “DIETS”; Председател на научния съвет на проекта „Здрави деца в България” (превенция и лечение на затлъстяването в детската и юношеска възраст). Водещ участник в редица национални общо-европейски научни проекти.
