Пълнозърнест хляб – интервю с доц. д-р Стефка Петрова

Доц. д-р Стефка Петрова в продължение на 16 години (1995-2011г. ) е Национален консултант на МЗ по „Хранене и диететика” и представител на България по проблемите на храненето и хранителната политика в Европейското бюро на Световната здравна организация, 5 години е представител на България в Групата на Високо ниво по Хранене и физическа активност към Европейската Комисия (2007-2011 г.), от 2008 г. е член на Екпертната група по консумация на храни към Eвропейския орган по безопасност на храните. Доц. Петрова е председател на Работната група, разработила Физиологичните норми за хранене на населението в България (2005 г.); първи автор на Националните препоръки за здравословно хранене на различни групи от населението (кърмачета, деца, възрастни, бременни и кърмещи жени) (2006-2008 г.); участник в разработването на наредбите за здравословно хранене на децата в детските заведения и училищата, ръководител на национални и международни проекти, свързани с храненето.

Днес разговаряме с доц. Стефка Петрова за пълнозърнестите хлябове.

Доц. Петрова, защо специалистите по хранене препоръчват да консумираме предимно пълнозърнест хляб?

Основната причина е, защото чрез пълнозърнестият хляб се приемат много повече витамини и минерали, в сравнение с хлябовете от фини брашна. В пълнозърнестите продукти има много широк спектър от минерали, които се съдържат в обвивката на зърното и съответно се намират и в пълнозърнестото брашно.

Чрез пълнозърнестият хляб в организма се внасят много по-големи количества от всички витамини от група Б и по-големи количества растителни влакнини. В ръженият хляб има специфично присъствие на бета глюканите, които са с доказано действие за понижаване на холестерола, както и други разтворими влакнини-арабилоксилан, съдържащи се в значителни количества , както в ръженият, така и в пшеничният пълнозърнест хляб.

Пълнозърнестият хляб от една страна е по-пълноценен като хранителни стойности, защото има витамини и минерали, а от друга страна има и по-здравословен ефект заради богатството си на хранителни влакнини, които имат доказан ефект за стимулиране перисталтиката на червата.
По този начин намаляват риска от запек и в резултат на това, риска от рак на дебелото черво.

Доказана е определена връзка между консумацията на пълнозърнести храни и намаляване риска от сърдечно-съдови забоялвания и ракови заболявания. Няма никакво съмнение, че пълнозърнестият хляб е много по-препоръчителен и много по-полезен в сравнение с белият хляб, като най-значимо от всичко е това, което приемът му внася като хранителни вещества в нашият организъм.

По колко пълнозърнени продукти е препоръчително да консумираме на ден?

Колкото се може повече. Специално в зряла възраст – ако може това да е хлябът ни, е най-добре.

Кои са критериите за определяне на един хляб като пълнозърнест?

Критериите са различни за различните страни – в България, един хляб може да се нарече пълнозърнест ако има минимум 30 % вложено пълозърнесто брашно. В различните страни обаче, този критерии е различен. Има страни, където съдържанието на пълнозърнесто брашно е 90 %, в други е 50 %.

На външен вид е много трудно да се различат истинският от неистинският пълнозърнест хляб, защото специално при пълнозърнестите храни е позволено да се използва малц, който дава цвят, разрешена добавка е и няма нищо лошо в малца. Най-добрият критерии е, когато опитаме на вкус продукта. Според мен, тогава човек може да разпознае истинският пълнозърнест хляб, но пак трябва да имаш небце за това. Затова за мен добрият етикет е основен източник на информация. Трябва да научим хората да четат.

За пълноценен живот!