Хлябът в менюто на здравият и болният човек – интервю с доц. д-р Светослав Ханджиев
Доц. Ханджиев, каква е ролята на хлябът в менюто на българина?
Първо, този въпрос има особено звучене в България, защото хлябът е традиционен продукт и е бил един от основните носители на растителни белтъчини, заедно с консумацията на боб. Ние много трудно можем да забраним, а и не бива да забраним, консумацията на хляб, защото това е свързано с традициите в храненето, а нарушаването на тези традиции, води до заболяване.
Но, тъй като, ние имаме различен избор, важно е какъв хляб да препоръчаме. За болните от стомашно-чревни заболявания не се препоръчват продукти от фино бяло брашно, хляб тип “Стара Загора”, тип “Добруджа”. На страдащите от запек им препоръчваме пълнозърнест хляб. Пълнозърнест хляб препоръчваме и на хората, които са застрашени от затлъстяване и захарен диабет. При сърдечно-съдовите заболявания гледаме много внимателно какъв хляб да ядем, защото не бива да се натоварва стомашно-чревният тракт.
Много хора са възприели мисленето , че за да не пълнеят или отслабнат, не трябва да консумират хляб. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
Това е грешно. Има подходящ хляб за всички, но не бива да се прекалява. Препоръчват се по една-две филийки сутрин, обед и вечер. Нека да е една филийка. При глутенова непоносимост, трябва да се консумират неглутенови продукти. Това е много интересно заболяване, много често то е вродено. При това заболяване болният има непоносимост към глутена-белтъка на пшеничното зърно. Всеки човек трябва да открие своя хляб, според своите нужди. За всички, които нямат споменатите по-рано здравословни проблеми, препоръчително е да консумират пълнозърнести хлябове.
За пълноценен живот!
Ст.н.с. д-р Светослав Ханджиев, e автор на над 240 научни и над 350 научно-популярни публикации по проблемите на храненето, диететиката и метаболитните заболявания. Председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Т.Ташев”, Сдружението за здравословно хранене и храни и Съюза на апитерапевтите в България. Член на Европейската Академия на науките по хранене (EANS), член на Генералните съвети на Световната и Европейската асоциации за изследване на затлъстяването (IASO, EASO). От 1993 г. член на Световната комисия по обществено здраве към СЗО (ICOH). От 1994-1998 г. заместник председател на Българското дружество по хранене. Национален координатор на общоевропейския диетологичен проект „DiOGenes” към 6-та Рамкова програма на Европейския съюз и национален координатор на Европейския проект в областта на храненето и диететиката “DIETS”; Председател на научния съвет на проекта „Здрави деца в България” (превенция и лечение на затлъстяването в детската и юношеска възраст). Водещ участник в редица национални общо-европейски научни проекти.
