Здравословно хранене – интервю с доц. д-р Стефка Петрова – 3 – та част
Доц. д-р Стефка Петрова в продължение на 16 години (1995-2011г. ) е Национален консултант на МЗ по „Хранене и диететика” и представител на България по проблемите на храненето и хранителната политика в Европейското бюро на Световната здравна организация, 5 години е представител на България в Групата на Високо ниво по Хранене и физическа активност към Европейската Комисия (2007-2011 г.), от 2008 г. е член на Екпертната група по консумация на храни към Eвропейския орган по безопасност на храните. Доц. Петрова е председател на Работната група, разработила Физиологичните норми за хранене на населението в България (2005 г.); първи автор на Националните препоръки за здравословно хранене на различни групи от населението (кърмачета, деца, възрастни, бременни и кърмещи жени) (2006-2008 г.); участник в разработването на наредбите за здравословно хранене на децата в детските заведения и училищата, ръководител на национални и международни проекти, свързани с храненето.
Доц. Петрова, знаят ли българите как да се хранят здравословно?
Тук може да се разгледат няколко аспекта. Възниква въпроса, дали познаваме принципите на здравословно хранене и от там дали се опитваме да ги следваме в храненето си. Дали знаем, че можем да получим определена информация от етикетите на храните, и дали можем да ги четем правилно и да направим правилният, информиран избор. Бихме могли да включим и спазването на едни хигиенни правила при приготвянето и консумирането на храните.
Преди години се наричаше рационално хранене, сега е “healthy nutrition”, т.е. това е хранене, което удовлетворява потребностите от хранителни вещества и енергия, осигурява едно добро дълготрайно здраве, не създава здравни рискове. Така, че когато познаваме принципите на здравословното хранене и знаем, че днес е добре да хапнем непременно плодове, предимно пресни, поне една салата, една ябълка или портокал , да изпием една чаша мляко-прясно или кисело, да хапнем сирене или кашкавал, да не избягваме хляба и други зърнени храни (ориз), както правят някои хора, мислейки, че от това ще напълнеят, и да знаем, че храненето трябва да съдържа разнообразие от храни, всички групи храни. Едно познаване на всички тези принципи и препоръки, ни осигурява добро здраве, защото на целта на храненето е да осигурява енергия, умствена и физическа, добра социална активност.
Не бих казала, че българите, визирам цялото население, познават принципите и правилата за здравословно хранене. Но, има една положителна тенденция – все повече хората да се интерисуват от храненето, да се интерисуват от принципите, особено младите хора. Сега информацията е много по-лесно достъпна, отколкото преди 10 – 20 години. Сега хората могат да получат не само национална информация, но и всякаква информация отвсякъде по света. Има много по-голям интерес към храненето, но има едни традиции, затвърдени с годините , които продължават да си оказват отрицателно въздействие. През последните 20 години, след като се отворихме към света, се навъдиха някои нови модни течения като фаст фуудс, навлязоха нови видове храни, които започнаха много да се харесват особено от децата.
Всъщност, нужно е да посочим положителното и отрицателното в храненето на нашето население. Положителното е това, че ние обичаме да ядем зърнени храни, обичаме хляб, ние сме хляб консумираща нация, което е една положителна традиция, останала особено сред по-възрастното население, но все още българинът предпочита предимно белия хляб. Това особено е характерно за страната, защото, за съжаление, не винаги пълнозърнестите хлябове стигат до малките градчета и села, защото пълнозърнестият хляб е относително по-скъп е. Освен това, през социалистическият период се наложи белият хляб, като храната с по-голям престиж, по-добро социaлно положение. Тогава черният хляб беше едва ли не хляб, който ядат неграмотните и необразовани хора.
През последните 20 години, вече навлязоха новите тенденции за разнообразие във видовете хляб. Освен това от началото на този период имахме много малко предлагане, малко разнообразие, не добро качество на пълнозърнестия хляб. Нашите производители се преориентираха към новостите. Българският производител много бързо се ориентира към това което е актуално, това което е предпочитано и дай боже да е така, защото каквото и да препоръчваме, ако го няма на пазара , ако не е достъпно като цена, просто няма как да постигнем това, което препоръчваме. В заключение, ние ядем хляб, но за съжаление повече бял.
Положително е също, че обичаме бобовите храни, боб, леща, грах, които много често присъстват в храненето. Оказва се, че това е един много положителен аспект в храната ни. Друг положителен аспект е, че ние обичаме да ядем плодове и зеленчуци. За съжаление голяма част от населението, поради финансови причини, не може да си ги позволи през сезоните, когато те са скъпи. Тъй като производството на български плодове и зеленчуци много намаля, ние ги внасяме предимно през зимата и пролетта.
През лятото и пролетта, когато плодовете и зеленчуците са по – евтини, когато хората могат да си ги наберат от градината, достигаме много висока консумация. Средната консумация е 700-800 гр общо плодове и зеленчуци, като препоръката е поне 400 гр на ден, т.е. ние излизаме на едни добри позиции по отношение на консумацията на плодове и зеленчуци , но само през лятото и пролетта. През есента и зимата консумацията им е до 5 пъти по-малко, което е проблем.
Консумираме много мазнини, като предимно растителни мазнини при градското население. В селата предимно мас. През последните 20 години намаля консумацията на краве масло, породено от високи цени, появата на маргарини и други видове. Цената от преди 20 години рязко стана по-висока. Независимо от това, ние консумираме в повече мазни храни отколкото е позволено, както и комсумираме в повече растителни масла. Българката е свикнала, тъй като смята , че олиото е полезно да залива манджите, да плува отгоре мазнината, и това е един от проблемите ни.
Имаме проблеми по отношение на млякото. Млечните продукти поддържат една твърда права линия на консумация през годините, но преди 20 години, рязко намаля консумацията на прясно и кисело мляко, което бе традиция в България. Последните години не можем да се доближим до нивата от преди 90-те години. Сега консумацията е наполовина . В резултат на това и приемът на калций във всички възрастови групи над 3- годишна възраст е по-нисък отколкото е препоръчително, така че приемането на мляко ни е проблем.
Риба ядем много малко, а ние сме морска страна. Има хора, които ядат риба само около Никулден. Средната консумация на глава от населението е 3-4 гр, достига и до 10-тина гр, което означава, че ядем риба средно на три седмици, докато препоръката е поне веднъж седмично.
Децата ядат много сладки неща, много вафлички, шоколади, много чипсове, много снаксове, богати на мазнини, пържени продукти. В резултат на това имаме здравословни проблеми свързани с храненето. Известно е, че нямаме много висока смъртност от ракови заболявания в сравнение например с Европа. Има най-различни теории: например, че ние ядем много домати, чушки, богати на ликопен, а той намалява риска от редица ракови заболявания, но сме първи в Европа по смъртност от мозъчен инсулт, едно от първите места по смъртност от коронарна болест на сърцето, болест, свързана със съсрдечния инфаркт.
