„Пролетна умора“ – интервю с доц. д-р Стефка Петрова – 2-ра част
Доц. д-р Стефка Петрова в продължение на 16 години (1995-2011г. ) е Национален консултант на МЗ по „Хранене и диететика” и представител на България по проблемите на храненето и хранителната политика в Европейското бюро на Световната здравна организация, 5 години е представител на България в Групата на Високо ниво по Хранене и физическа активност към Европейската Комисия (2007-2011 г.), от 2008 г. е член на Екпертната група по консумация на храни към Eвропейския орган по безопасност на храните. Доц. Петрова е председател на Работната група, разработила Физиологичните норми за хранене на населението в България (2005 г.); първи автор на Националните препоръки за здравословно хранене на различни групи от населението (кърмачета, деца, възрастни, бременни и кърмещи жени) (2006-2008 г.); участник в разработването на наредбите за здравословно хранене на децата в детските заведения и училищата, ръководител на национални и международни проекти, свързани с храненето.
Доц. Петрова, можем ли чрез храната, която консумираме да засилим имунните сили на организма си и превантивно да преборим „пролетната умора“, която ни застрашава? Какви съвети бихте дали на хората, които планират да се подложат на пролетни диети за да “влязат във форма” за лятото?
Препоръчителните храни за подкрепа на имунитета и възстановителните процеси, за избягване на “пролетната умора” са:
Храни и напитки, богати на вещества с антиоксидантно действие (витамин С, каротени, витамин Е, цинк, селен и др.), които са важни за преодоляване на вредните последствия от вирусните и бактериални инфекции.
Зеленчуците и плодовете, особенно тези с червен, жълт и тъмно зелен цвят са богати на каротени. Същевременно в по-голяма част от тях има много витамин С и флавоноиди. Сега през пролетта може да намерите на пазара много полезни зеленчуци – спанак, коприва, лапад, киселец, салати, зелен лук и чесън, магданоз! Все още има и цитрусови плодове – портокали, лимони, мандарини, грейпфрут, също и киви.
Яжте зеленчуци и плодове не по-малко от 400 грама на ден! Зелените листови зеленчуци (спанак, коприва, лапад, киселец) са богати и на желязо, но много малка част от него се всмуква в червата. Същото се отнася и за желязото от зърнените и бобовите храни. Витамин С значително подобрява всмукването на желязото от растенията. Такова действие имат и плодовите киселини. Затова, за да усвоите по-добре съдържащото се желязо в боба, лещата, пълнозърнестия хляб, спанака или копривата пийте по време на ядене лимонов или портокалов сок или яжте цитрусови плодове за десерт. Киви, шипков чай също са много богати на витамин С.
Чесънът, лукът кромид и праз лукът съдържат сулфиди, съединения на сярата, които не само засилват имунната система, но и спират растежа на микробите, намаляват възпалителните процеси. За да се образуват тези съединения обаче е необходимо чесънът да се нареже и смачка, лукът и праз лукът да се нарежат и след това да постоят известно време. Тогава от тях се отделят ензими, които довеждат до образуване на активните вещества.
Киселото мляко е друга ценна храна, която ежедневно трябва да ядем за подкрепа на имунитета и за да сме здрави. Млякото не само съдържа ценни белтъци, но има специално значение поради живите млечни бактерии. Те са мощно оръжие за подкрепа на имунната защитна бариера на червата. Някои продукти, които се образуват от млечно киселите бактерии като бактериоцини и млечната киселина също така подтискат растежа на вредните, предизвикващи болести микроорганизми.
Постното месо, рибата, млякото и млечните продукти, яйцата са източници на висококачествени белтъци, а бобовите храни и ядките са растителните продукти, богати на белтъци. Консумирайте ежедневно поне един представител от белтъчните храни, както за възстановяване на белтъчните загуби, така и за подкрепа на имунитета. Месото, рибата и яйцата са богати също на витамин В6; месото и яйцата на минералите цинк и желязо. Рибата и другите морски храни са основният източник на селен. Рибните мазнини са богати на омега-3 мастни киселини, които имат противовъзпалително действие. Затова консумирайте риба поне 1-2 пъти седмично.
Бобовите храни и ядките, освен че са добри източници на белтък, съдържат и нужните за поддържане на имунитета витамин В6, цинк и желязо. Бобовите храни са богати и на сапонини – вещества, които “мобилизират” имунната система. Ядките са богати и на витамин Е, съдържат селен и флавоноиди.
Тъй като голямото количество мазнини, особено от животински произход потиска имунитета и същевременно увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания когато купувате месо, избирайте го постно – без видими тлъстини, а пилешкото месо е по-добре да е без кожа, защото в нея се съдържат основно мазнините и холестерола. Когато купувате колбаси, четете етикета – за препоръчване са тези, в чийто състав няма сланина. Предпочитайте млякото обезмаслено или с ниско съдържание на мазнини (до 2 %). От млечните продукти по-здравословни също са тези с по-ниско съдържание на мазнини – извара, краве сирене.
Консумирайте пълнозърнест хляб и макаронени изделия от пълнозърнесто брашно. Те са богати на минерали и витамини, също и на полезните за здравето растителни влакнини.
Ако имате проблеми с теглото, намалете количеството на консумираната храна. Ограничете приема на мазнини от всички възможни източници. Намалете консумацията на празни калории от захар и продукти, включващи захар, напр. безалкохолни напитки. Ограничете алкохола. Увеличете зеленчуците и несладките плодове.
Следете теглото си. Пролетта не е подходящ сезон за много ниско калорийни диети. Увеличете физическата си активност, правете 1 час дневно това, което обичате: ако предпочитате да се разхождате – ходете пеша, ако обичате да играете футбол, възстановете практикуването на любимия спорт.
За пълноценен живот!
