Полезни съвети за спасението на света2012-06-202012-06-18https://www.vita-bg.eu/wp-content/uploads/logo-header-vita-test.pngХлябове Витаhttps://www.vita-bg.eu/wp-content/uploads/logo-header-vita-test.png200px200px
Спасението, преди всичко е Философска категория! То е необходимо, защото човек е грешен. Спасението се състои в това, чрез личната вяра човек да получи достъп до спасителната благодат, подавана в тайнствата, с помощта на която, но при постоянно усилие над себе си, става възможно вършенето на истински добри дела.
Важни са и Нравствените критерии.
Не бива да проектираме буквално правилата, важащи в междучовешките отношения – отношения, произхождащи само в този свят, – към отношенията с трансцедентния свят на Бога. Докато не научим основното за нашата истинска природа, ние сме предразположени към процесите на разрушение и дегенерация. От което следва, че единственото окончателно лечение е себепознанието…
Има една интересна будистка история за създаването на света, в която се разказва как на Бог му станало скучно и решил да си играе на криеница. Затова той решил да създаде различни свои проявления и се скрил в тях. И за да бъде истинска криеница, той забравил кой е и започнал да се търси…Затова е и стремежът на всеки от нас да търси себе си, докато открие Бога вътре в него.
Една приказка за Жабата
Живяла някога една стара жаба, която била прекарала целия си живот в един малък кладенец. Веднъж на гости и дошла една друга жаба от брега на океана.
– Здравей! – поздравила жабата от океана.
– Здрасти! – казала жабата от кладенеца – Добре дошла в моя кладенец. А може ли да те попитам откъде идваш?
– От великия океан – отговорила океанската жаба.
– Никога не съм чувала за това място… – казала жабата от кладенеца. – Но съм сигурна, че ти си много впечатлена да видиш моя великолепен дом. Дали твоят океан е поне една четвърт толкова голям?
– О, той е по-голям от това! – казала жабата от океана.
– На половина тогава, нали? – попитала жабата от кладенеца.
– Не, още по-голям.
Жабата от кладенеца направо не можела да повярва на ушите си.
– Наистина ли? – продължила тя скептично. – Голям колкото моя кладенец?
– Твоят кладенец не е дори колкото една капка от великия океан – казала гостенката.
– Това е невъзможно! – извикала жабата от кладенеца. – Просто трябва да дойда обратно с теб и да видя колко е голям този твой океан.
Най-накрая, след дълго пътуване, те пристигнали. И когато жабата от кладенеца видяла безкрайността на океана, тя просто не могла да го понесе. Била толкова потресена, че сърцето й не издържало.
Голяма част от нас имат склонността да мислят като жабата от кладенеца. Хванати в капана на собствените си представи, ние си мислим, че знаем какво точно се случва. Държим се така, като че ли гледката от нашия кладенец е единствената възможна и правилна, като че ли нашето общество, професия, статус, нашата партия, или която и да е група, към която смятаме, че принадлежим, е най-добрата.
Стига нещо да е наше, то е най-доброто, най-истинното, абсолютно най-правилното. Ние сме убедени, че другите гледни точки, които съществуват, са неверни, изкривени или лоши.
Спасението, преди всичко е Философска категория! То е необходимо, защото човек е грешен. Спасението се състои в това, чрез личната вяра човек да получи достъп до спасителната благодат, подавана в тайнствата, с помощта на която, но при постоянно усилие над себе си, става възможно вършенето на истински добри дела.
Важни са и Нравствените критерии.
Не бива да проектираме буквално правилата, важащи в междучовешките отношения – отношения, произхождащи само в този свят, – към отношенията с трансцедентния свят на Бога. Докато не научим основното за нашата истинска природа, ние сме предразположени към процесите на разрушение и дегенерация. От което следва, че единственото окончателно лечение е себепознанието…
Има една интересна будистка история за създаването на света, в която се разказва как на Бог му станало скучно и решил да си играе на криеница. Затова той решил да създаде различни свои проявления и се скрил в тях. И за да бъде истинска криеница, той забравил кой е и започнал да се търси…Затова е и стремежът на всеки от нас да търси себе си, докато открие Бога вътре в него.
Една приказка за Жабата
Живяла някога една стара жаба, която била прекарала целия си живот в един малък кладенец. Веднъж на гости и дошла една друга жаба от брега на океана.
– Здравей! – поздравила жабата от океана.
– Здрасти! – казала жабата от кладенеца – Добре дошла в моя кладенец. А може ли да те попитам откъде идваш?
– От великия океан – отговорила океанската жаба.
– Никога не съм чувала за това място… – казала жабата от кладенеца. – Но съм сигурна, че ти си много впечатлена да видиш моя великолепен дом. Дали твоят океан е поне една четвърт толкова голям?
– О, той е по-голям от това! – казала жабата от океана.
– На половина тогава, нали? – попитала жабата от кладенеца.
– Не, още по-голям.
Жабата от кладенеца направо не можела да повярва на ушите си.
– Наистина ли? – продължила тя скептично. – Голям колкото моя кладенец?
– Твоят кладенец не е дори колкото една капка от великия океан – казала гостенката.
– Това е невъзможно! – извикала жабата от кладенеца. – Просто трябва да дойда обратно с теб и да видя колко е голям този твой океан.
Най-накрая, след дълго пътуване, те пристигнали. И когато жабата от кладенеца видяла безкрайността на океана, тя просто не могла да го понесе. Била толкова потресена, че сърцето й не издържало.
Голяма част от нас имат склонността да мислят като жабата от кладенеца. Хванати в капана на собствените си представи, ние си мислим, че знаем какво точно се случва. Държим се така, като че ли гледката от нашия кладенец е единствената възможна и правилна, като че ли нашето общество, професия, статус, нашата партия, или която и да е група, към която смятаме, че принадлежим, е най-добрата.
Стига нещо да е наше, то е най-доброто, най-истинното, абсолютно най-правилното. Ние сме убедени, че другите гледни точки, които съществуват, са неверни, изкривени или лоши.