Как да четем етикетите на храните – интервю с доц. д-р Стефка Петрова
Доц. Петрова, как да четем етикетите на опаковките, кои хранителни показатели са червен флаг?
На този етап е много трудно да се ориентираме, но по принцип в етикета категорично трябва да има състав на продукта, от какви съставки е направен този продукт и подреждането на съставките – относителния дял на съставките трябва да е в низходящ ред, т.е. хората трябва да знаят, че която съставка е на първо място, нейното съдървание в продукта е най-голямо.
Трябва да гледат дали има добавена сол, добавена захар, добавени консерванти, оцветители. Производителите все още нямат задължението да поставят енергийната стойност на продуктите на опаковките, да публикуват химичният състав на храните.
Ако ти желаеш да сложиш информация за химическият състав, има изискавания кое да сложиш, как да се изпише, но ако не желаеш може да не сложиш такава информация.
До три години, нещата ще се променят и тогава храните, които са качествени, които са здравословни, които допринасят за здравословният модел на хранене категорично ще бъдат предпочитани.
Информирани ли са потребителите за храните, които консумират?
Ние работим в това отношение към повишаване информираността сред потребителите. Медиите също са много отворени и активни към този проблем. Лошото е, че най-често се купуват храни, които се рекламират много. Рекламата оказва голямо влияние върху избора на храни.
В последното изследване, което проведохме за хранене на децата до 5 год възраст, имахме един такъв аспект на проучване – какъв процент от децата пожелават да им се купи нещо, което са видели да се рекламира. Въпросът бе: “пожелава ли вашето дете да му купите храна, която се рекламира по медиите”? Оказа се, че 70 % от децата пожелават да им се купи точно това, което се рекламира – чипс, вафличката, която са видели да се рекламира. С въпроса: “вие купувате ли, когато детето ви пожелае да му купите такава храна “, се установи че повече от 50 % от майките купуват пожеланата храна. Много трудно се противодейства на масираната реклама на някои храни, които не са особенно здравословни и това са големи компании, които имат възможност да плащат много пари за реклама.
Много трудно информацията за ползите и вредите от определени храни, може да достигне до цялото население. Вече и в България стартира една европейска инициатива, на този етап на принципа на доброволността. Тя е да се ограничава рекламата на нездравословни храни, на богати на сол и захар храни, специално насочени към децата.
Да не се поставя такава реклама в училищата. Да не се представя в най-гледаното от децата телевизионно време, така че има определен аспект на регулация, на ограничаване на рекламата на такива продукти, но все още в България сме в началото. Има страни, които вече си направиха законодателство в това отношение, дори по отношение на тези съставки от храните, които са особено нездравословни като солта, захарта, наситените мастни киселини, повечето от мазнините. Някои страни започнаха да въвеждат специални такси на храни, които са богати на тези вещества.
За пълноценен живот!
Доц. д-р Стефка Петрова в продължение на 16 години (1995-2011г. ) е Национален консултант на МЗ по „Хранене и диететика” и представител на България по проблемите на храненето и хранителната политика в Европейското бюро на Световната здравна организация, 5 години е представител на България в Групата на Високо ниво по Хранене и физическа активност към Европейската Комисия (2007-2011 г.), от 2008 г. е член на Екпертната група по консумация на храни към Eвропейския орган по безопасност на храните. Доц. Петрова е председател на Работната група, разработила Физиологичните норми за хранене на населението в България (2005 г.); първи автор на Националните препоръки за здравословно хранене на различни групи от населението (кърмачета, деца, възрастни, бременни и кърмещи жени) (2006-2008 г.); участник в разработването на наредбите за здравословно хранене на децата в детските заведения и училищата, ръководител на национални и международни проекти, свързани с храненето.
